сряда, 2 март 2011 г.

Религия без църква.

Комунизмът свърши и не знам как е било преди него, знам донякъде как е било по времето на него, и знам как е сега- доста добре при това. И истината е, че накараха мен, религиозен от малък, молещ се вечер преди сън, привърженик на чистото православие (не, не вярвам, че НЛО са духовни учители, не вярвам в чакрите, лекуването по телефона, медитацията и че Исус Христос е Буда, далеч съм от шареното безумие на пъстрата дъга), чистото- догматичното и скучното. Това е моят път- или поне така се надявах. Но ако съм толкова традиционен, защо мразя църквата ни. Преди се стараех да ходя често, а сега не искам да имам нищо общо с нея. Усмихвам се, като мина покрай сградата, тя ме кара да чувствам топлина и любов, точно както може би Той би искал, но не мога да се насиля да вляза вътре. И как бих могъл, като знам, че Неговият земен наместник с черно наметало там ми е определил приблизително доста стриктна тарифа за почти всяко тайнство и духовна услуга, които може да извърши. Който е по-бизнес ориентиран от повечето ЕТ-та в България, като се започне от свещите, та се стигне до стриктното работно време, обедните почивки, в които достъпът до неговия дом е забранен и разбира се прехвърлянето про боно на имот, върху които нетолкова праведните, но донякъде гузни богати мои роднини са построили параклис. Не че бих имал против, ако имаше реална причина, но се съмнявам, че следващият собственик на земята, би разрушил това прекрасно малко здание, за да построй джамия на нейно място. Та нали подобно деяние би започнало свеж възродителен процес и би породило цяла нов brand комикси с карикатури на Пророка в Дания например. И какъв ли know how прилага този тигър мениджър с тъмни дрехи, който засенчващ дори библейско чудо превръща от големите дървени кутий с тънки процепи, разположени на стратегически места в църквата, използвайки някое незнайно доходоносно фън шуй, цял нов железобетонен дом за себе си и семейството си. Без банков кредит и без унижаващо заробване доживот, като останалите овце. Но може би не съм прав, твърде ли много искам? Защо им е да търсят хората, като хората ще дойдат при тях. Защо живейки в лишения и пост да ходят накрака да носят добрата вест сред неверниците, защо да им пука за духовното здраве на патството? Защо да не се изказват с пълна увереност за неща, които не разбират,  (това всъщност са правили и техни колеги от други деноминации през годините, така че тук може да не сме много строги с тях). Пример- наистина заклеймяването на кондома, рока и телевизията, има много смисъл през 21- ви век. Ах, Ваше Преосвещенство Папа Йоан Павел II-ри как липсвате на хората, вие бяхте светлината в тунела на загнилата догма. Но чудото се случи тази Коледа, когато нашата църква изличи с един замах негативизма, който бях понатрупал, като дари малки осветени иконки на децата сираци и ги благослови с молитви. Невероятно, възхитително и похвално. Все пак бизнеса през годината бе добър.

Няма коментари:

Публикуване на коментар