петък, 4 март 2011 г.

Изглежда напиването по нова година има повече смисъл от смиреното напомняне на 133 годишнината от Освобождението ни!

Няма какво толкова всъщност повече да се каже. Тъжно е, но изглежда е факт- с риск да прозвуча, като професор Вучков, културата ни се е изродила в търсене на профана, егоцентрична мастурбация, изразена в открита асоциална, аморална и тотално безпредметна карнавална радост от нещо, което не би било проблем ако не бе така изявено по-търсено и ценено от радостта на така трудно придобитата ни свобода. Чудя, се дали като имаме свободата си, без да знаем колко трудно е постигната, колко клети човешки същества са загинали само, за да могат свободно да се нарекат нещо, което изглежда ние от срам днес давим в алкохол и безпаметно веселие, без никаква причина. Надеждата на новата година, на цикличността и възраждането може и да е велик символ и Юнгов архетип, но опита би трябвало вече да ни е научил, че новата година е крайно малко вероятно да е по-добра от предходната. Напротив, шансовете са, че ще бъде по-лоша. И колкото и да си повтаряме, че е песимистично да мислим така, сякаш на всеки 31 декември пием, за да подтиснем и забравим истината. Не попречи на хиляди да отидат в студа на 31 на същия площад, да слушат евтина, безславна и напълно лишена от културна и художествена стойност антикризистна новогодишна програма, а само 200 да дойдат на 3-ти март на същото това място. Е свободата е извоювана, от тук насетне можем само да я губим. Какво весело има в това?

Няма коментари:

Публикуване на коментар