Изглежда напиването по нова година има повече смисъл от смиреното напомняне на 133 годишнината от Освобождението ни!

Няма какво толкова всъщност повече да се каже. Тъжно е, но изглежда е факт- с риск да прозвуча, като професор Вучков, културата ни се е изродила в търсене на профана, егоцентрична мастурбация, изразена в открита асоциална, аморална и тотално безпредметна карнавална радост от нещо, което не би било проблем ако не бе така изявено по-търсено и ценено от радостта на така трудно придобитата ни свобода. Чудя, се дали като имаме свободата си, без да знаем колко трудно е постигната, колко клети човешки същества са загинали само, за да могат свободно да се нарекат нещо, което изглежда ние от срам днес давим в алкохол и безпаметно веселие, без никаква причина. Надеждата на новата година, на цикличността и възраждането може и да е велик символ и Юнгов архетип, но опита би трябвало вече да ни е научил, че новата година е крайно малко вероятно да е по-добра от предходната. Напротив, шансовете са, че ще бъде по-лоша. И колкото и да си повтаряме, че е песимистично да мислим така, сякаш на всеки 31 декември пием, за да подтиснем и забравим истината. Не попречи на хиляди да отидат в студа на 31 на същия площад, да слушат евтина, безславна и напълно лишена от културна и художествена стойност антикризистна новогодишна програма, а само 200 да дойдат на 3-ти март на същото това място. Е свободата е извоювана, от тук насетне можем само да я губим. Какво весело има в това?