Добрата мартеница е мъртвата мартеница

Толкова ли е трудно да бъдем хора? Толкова ли е странно да бъдеш различен, до степен да не пасваш никъде, да не приемаш нищо и прогресивно да губиш връзка с корените, догмите, културните конотации и всичко останало, което те е определяло донякъде? Да си отвратен от всичко и от всички, и в същото време да си напълно социален индивид е парадокс, който предвид с нищо впечатляващата персона, която нося, ме кара да мисля че не е само мисъл или усещане присъща за нея. Впечатляващо е как живял 80 години на този свят, кара някой недепресиран човек, които има иначе всички причини да бъде такъв, за разлика от други по-млади и с далеч повече случващи се в живота им неща, които обаче са поели по пътя на саморазрушението, не само да уважат традицията и да купят мартеници за всички около тях, предварително!!!!, а не в последния момент и не първите изпречили се пред очите им, от някоя прогнила от ръжда сергия или от циганин вещер (нищо против циганите,  мисля че са добри хора, както ще стане въпрос някъде другаде). Или още по-вдъхновяващо, да събереш всички онези бели и червени кончета, вече почти изядени от молци в стария плик за писма, дълбоко в гардероба и просто да хвърляш на масата за брутално тривиална и безсмислена размяна на въпросната културно-историческа валута, някакви грозотии, а да получаваш customized оригинални хрумвания, от семейство и колеги. Но най-странното в случая да бъде вече да не ти пука и да не те е срам от това. А още по-велико е и когато спреш да носиш и да даряваш обратно. Без да твърдя нищо, просто питам- как е възможно, макар и да си земен и невпечатлителен, да държиш на скъпата си традиция, не просто заради навика, а заради самата нея. И макар да не си религиозен, да вярваш все така искрено и чисто, че света е по-добро място и има по-голяма надежда ако сложиш червените и белите конци на ръката си. Как е възможно- година след година, да мислиш, че е по-добре и по-сигурно да сложиш мартеница, отколкото да пиеш имуностимулатор. А като видиш и щъркела после, е това си е вече небесен знак за целогодишно здраве. Да живее езическия синкретизъм с християнството. Да са живи и здрави нашите пенсионери и мистицизма на посткомунистическия идеализъм. А, ако ви нарекат цинични, просто не забравяйте да привлечете и децата си в това велико плацебо и всичко ще е наред.